Съновник
Детски игри
За жената
15 декември 2019
Ако детето е излязло от контрол...

Понякога ситуацията в края на ваканцията изглежда неуправляема: свобода, без ежедневно посещаване на детска градина или училище, които организират деня на детето, както и дългите престои при баба, която позволява малко повече неща, са довели до магическото изчезване на всички резултати от вашите възпитателни усилия... Но след това се налага да върнем детето  си към нормален дневен режим е направо наложително да върнете детето към нормалния дневен режим и да го подготвите за това, че вместо игрите и развлеченията, отново се явяват уроци, ранно ставане, ангажименти. 

Всичко това е като адаптиране към съвсем нови правила - децата бързо забравят онова, което не им харесва. Как да направите така, че да получите желания резултат, като използвате възпитателните и наказателните мерки правилно и в границите на разумното?

На еднакви позиции

Споровете между двамата родители относно възпитанието на децата са нещо естествено, защото обикновено философията на възпитание в голямата си част е унаследена от нашите родители. От една страна, различните позиции относно спорни ситуации показват на детето, че има различни възможни решения - то вижда, че всичко има поне две страни. Но от друга, то може да се възползва от това. Затова що се отнася до дисциплината, разногласия не трябва да има, особено в присъствието на децата. Добре е навреме и насаме с партньора си да решавате най-важните неща в подхода към децата. А те трябва да усещат, че и двамата поддържате взетото решение.

В рамките на позволеното

Не разчитайте, че детето ще си спомни всичко, за което сте се договорили преди началото на лятото, особено ако летният му график коренно се е различавал от обичайния. Затова ще ви се наложи отново да обяснявате към какъв режим преминава и защо е правилен. Как да направите това?

Обикновено за адаптация към нов режим са нужни около две седмици - ако не сте започнали, направете го веднага...

Не въвеждайте ограниченията рязко - принципът „всеки ден по нещо" е доста по-добър подход.

Обсъдете всички детайли - кога ще трябва да става и да ляга, кога ще може да играе... Това ще му даде възможност първо да се примири с неизбежното, а после да го разбере. Не използвайте категорични фрази от типа „ти си длъжен", но и не изброявайте нещата между другото - в движение. Отделете време и спокойно обсъдете всичко.

В търсене на общ език

За повечето родители основният проблем е, че детето слуша, но не чува. Като начало, вие самите се научете да изслушвате децата, когато искат да ви кажат нещо. А когато искате детето да ви чуе, не използвайте наставнически тон, а се старайте да го предизвикате да търси решение. Ето пет простички начина да накарате детето да свърши това, за което е помолено:

* формулирайте задачата ясно („Можеш да прибереш тези кубчета В синята кутия"). Вместо да критикувате („Наистина ли трябва всеки път да те моля да прибереш кубчетата?'

* Бъдете конкретни: ако искате да вдигне книжките от пода, му кажете това, вместо „Подреди си стаята!".

* Помолете детето да повтори какво сте казали.

* Предлагайте му избор, когато е възможно.

* Не се разсейвайте с нищо друго, когато децата говорят с вас - съсредоточете вниманието си върху тях.

Награда за успеха

Ако детето чака награда за всяко нещо, което прави, то се обижда, когато не получава нищо. Тогава би могло да реши, че нещата, за които нищо не е обещано, не си струват усилията. Ето няколко съвета, за да избегнете подобна перспектива:

* Обикновено най-добрата награда е похвалата. По-малките деца високо ценят признанието и одобрението на родителите си. Вашето добро отношение и похвали са най-силният провокатор на още добри постъпки от страна на детето.

* Задължително отбелязвайте особено доброто поведение: ако детето например е подредило стаята си само, без да му напомняте, е добре да го поощрите.

* Използвайте стимули, а не подкупи. До подкупи обикновено се стига поради отчаяние от страна на родителите. Поощрението е стимул, който се договаря предварително, а не чрез изнудване в момент на криза. Чрез стимули отбелязвате успехите на детето, провокирате го да се придържа към добрите навици.

* Наградите трябва да са съизмерими: ако молите детето например да се държи прилично по време на къпане, допълнителната приказка преди заспиване е напълно достатъчна. Да му обещавате да купите нещо на следващия ден е твърде много, пък и е отдалечено във времето и няма нищо общо с вечерните занимания.

Съответстващо наказание

Разбира се, заедно с поощрението, в арсенала ви с възпитателни методи трябва да влиза и наказанието. Но важният въпрос е какъв да е неговият мащаб? Колкото родители, толкова и мнения по този въпрос. Едно изследване показва, че интуицията на родителите в различните страни и култури напълно съвпада с препоръките на педагози и психолози. Коланът е преживелица от миналото - това е гледната точка на съвременните родители. В международно допитване се оказало, че повечето родители приемат разговора като най-добра тактика за въздействие върху децата. Част от анкетираните родители са уверени, че най-резултатният начин е временната забрана на развлечения (компютър, телевизия). На трето място е друго традиционно наказание, при което има нюанси в зависимост от възрастта на провинилия се и жилищните условия - варира от стоене в ъгъла до оставяне на детето само в стаята, за да си помисли. Най-рядко, като последен възможен аргумент, се използва физическото наказание -одобряват го само 4% от хората, участвали в допитването, основно бащи.

 
< Предишна   Следваща >