Съновник
Детски игри
За жената arrow Интересно arrow Изневярата в брака
19 февруари 2018
Изневярата в брака
И още за... - И още за...

Установена е една интересна закономерност: съпрузите изневеряват по-често на съпруги, които са с “характер”, силни и волеви личности, умеещи да отстояват мнението си, като се ориентират към техните противоположности – капризни и вечно хленчещи жени. Това може да се обясни с нежеланието на тези мъже постоянно да се чувстват по-слабите и стремежът им да намерят партньорка, в очите на която да бъдат наистина по-силните, да могат да я закрилят. Чувството за малоценност на нашият партньор може да провокира изневярата, за да потърси реабилитация за самочувствието си.

Като правило изневерят най-често онези, на които са верни. В къщи всичко може да е нормално и да няма непреодолими противоречия от психологически или сексуален характер. Но с “незаконния” всичко изглежда по-друго. Разговорите винаги са по-интересни, има нещо привлекателно в това, че не се познаваме, че се стремим да си спестим личните неприятности и смело да заобикаляме трудностите, а бъдещето очакваме настроени оптимистично. Компромисите ни се струват естествени, жертвите са в реда на нещата.

 



Съществуват мъже и жени, които несъзнателно изграждат всички условия, за да се състои изневярата на партньора им. Деспотичното отношение към другия, неоснователните подозрения, егоизмът и равондушието, лесно могат да създадат у единия желанието да избяга от “ада”.

Ако мъжът бъде постоянно подтискан от жена си, нищо чудно той да потърси убежище в една извънбрачна връзка. Представете си, че другата е самотна жена, която не е разглезена от прекомерното внимание на околните, с радост и благодарност приема присъствието на мъжа до себе си. Тя с разбиране се отнася към неговите проблеми, старае се да му помогне, стреми се да му внуши, че вижда в него повече достойнства, отколкото недостатъци. Контрастът между поведението на съпругата и и на извънбрачната жена, непрекъснатото подриване на авторитета му в къщи и паузите, когато самочувствието му “лекува раните” си извън дома, не могат да не повишат ценността на връзката. В повечето от тези случай такъв връзка често прераства в желан партньорски съюз.

Случва се обаче съпругът или съпругата, след като са потърсили убежище в извънбрачните интимни отношения, да приемат, че е значително по-удобно, запазвайки семейството си, в същото време да ги поддържат, за да стимулират самочувствието си.

Нерядко изневярата е следствие на сексуално несъответствие между съпрузите.

Срещат се и мнения, че изневярата е биологически предопределена потребност на всеки човек периодически да сменя партньора, с кого общува.

Има случай на непреднамерена, случайна изневяра, когато нищо от случилото се не е предварително обмисляно и претегляно. Пътищата на двама души се кръстосват само защото обстоятелствата или пък някакви временни настроения са ги тласнали в шеметния водовъртеж на страстите. След тях мъжът или жената сякаш оглушават от безпощадната вътрешна канонада на разкаянието и угризенията на съвестта. Често изневерилият тежко изживява не толкова самата изневяра, колкото крушението на чувството за собствено достойнство.Съзнанието, че са измамили ги прави по-мили, нежни и внимателни, отстъпчиви и жертвоугодни.

Изневярата не може да компенсира неблагополучието в семейния живот. Това, че с другия не споделяме всекидневните си грижи, не го караме да се чувства отговорен за решаването на част от общите проблеми, че се оставяме да ни оплитат дрязгите и че дори в мълчанието си не търсим път към него , доказва само че нещо, някъде и някога по семейния път сме пропуснали да направим в името на бъдещия ни живот.

 
< Предишна   Следваща >